ЕЛИН ПЕЛИН – „ПО ЖЪТВА“
1
Усилна жътва кипи из
равното Софийско
поле.
От край до край,
докъде ти око види, се
люлеят златни ниви и
морни работници се
мяркат там от тъмни
зори.
Бог тия дни даде
страшна жега.
Свило се
е синьо небе над земята
и сипе огън и...
More
ЕЛИН ПЕЛИН – „ПО ЖЪТВА“
1
Усилна жътва кипи из
равното Софийско
поле.
От край до край,
докъде ти око види, се
люлеят златни ниви и
морни работници се
мяркат там от тъмни
зори.
Бог тия дни даде
страшна жега.
Свило се
е синьо небе над земята
и сипе огън и жар.
Над
широкото поле трепери
адска марана.
Отпуснати и уморени се
синеят далечни гори и
планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар.
Птичките са забягнали
далеч из хладните усои и не им се чуе гласът.
Само гугутка се обажда изрядко от
сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората.
Тежко и
душно.
Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не
пъдят от полето работливите селяци.
Неуморно те жънат там и трупат златни снопи.
Пот се сипе от челата, душата без
сила остава, няма почивка.
Узрялото жито не чака.
Бог обилно наспори тая година и не прати ни град ни скакалци, ни грозна напаст за
греховните селски души, напатени и настрадани.
Зарадва ги той с благодат
Less
