ЙОРДАН ЙОВКОВ – „ПО ЖИЦАТА“
1
Още докато го бранеше от кучетата, Петър
Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се
е отбил при него току-тъй, а го гони някаква
беда.
Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока
ги и пак погледна селянина по червения елек...
More
ЙОРДАН ЙОВКОВ – „ПО ЖИЦАТА“
1
Още докато го бранеше от кучетата, Петър
Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се
е отбил при него току-тъй, а го гони някаква
беда.
Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока
ги и пак погледна селянина по червения елек се
познаваше, че е от торлаците, откъм
Делиормана.
Висок, едър човек беше; но че е
сиромах и като че ли сиромах се е родил - и
това си личеше ризата му беше само кръпки,
едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също.
Беше бос.
Инак, да го
гледаш - човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от
ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.
Селянинът поздрави, измънка нещо като как сте, добре ли сте, но явно беше, че
мисли за друго и друга грижа има в очите му.
И като погледна някъде напред и посочи
с ръка, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път трябва да
има дотам.
Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето беше се спряла
една кару
Less