ИВАН ВАЗОВ „НЕМИЛИ - НЕДРАГИ“
1
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици
пустееха.
Студената декемврийска мъгла, която обикновено
пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една
от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх...
More
ИВАН ВАЗОВ „НЕМИЛИ - НЕДРАГИ“
1
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици
пустееха.
Студената декемврийска мъгла, която обикновено
пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една
от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх
последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.
Мъжделивите фенери, що стърчаха на почтителни разстояния по двете страни на
улицата, едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като че
още повече увеличаваха мрака.
Всичките лавки и магазини бяха затворени вече;
никаква светлина или шум не излизаше навън; понякога само се чуваха уединени
крясъци и псувни на някои закъснели картоиграчи в някое затворено казино.
Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още.
Това
прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна
кръчма, с каквито бяха богати по онова време браилските пиаци.
Ако се приближеше
някой до ниската врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над н
Less
