НЕЩО ОТ БОГА, НЕЩО ЧОВЕШКО Бледен отшелник бродил из Рила, с птици и мури говорил безспир, мислил за всички без дом, без закрила и съградил белострях манастир. Вятърът само, соколите само стигали горе до купола бял. На планината в царството нямо глас на...
More
НЕЩО ОТ БОГА, НЕЩО ЧОВЕШКО Бледен отшелник бродил из Рила, с птици и мури говорил безспир, мислил за всички без дом, без закрила и съградил белострях манастир. Вятърът само, соколите само стигали горе до купола бял. На планината в царството нямо глас на клепало звънко запял. Пяло клепалото дървено в тия глухи пустини, в тоя усой: мамело люде - от тежка робия тук да намерят подслон и покой. Идвали калфи, сеячи, грънчари. С думи отшелникът все ги тешил ... Днес той говори с камбаните стари, кротко на фреската клепки присвил. Днес той на хора и птици разказва, често прекъсван от чучура глух как оцелял е сред рилската пазва якият корен на хан Аспарух. Израснал в калта като цвят във полето, изложен на бури, съблазни и грях, 1
Less
