Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Горд отпреде...
More
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Горд отпреде им застана
младият им вожд па си дума капитана,
с гол в ръката нож:
- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Less